ЛАВАНДУЛОВА ВОДА 100 мл - НАТУРАЛНА

жълтозелен цвят
аромат - силен, наситен при добро, подходящо съхранение
фин аромат - при разреждане на маслото със спирт
характеристики по БДС - външен вид – лесноподвижна прозрачна течност; цвят – жълтеникав; съдържание на вода – не се допуска; миризма – характерна за цветовете на лавандулата; специфично тегло – 0,880–0,900; поляризация при 100 мм тръба – -1° до -10°; рефракция при 20 °С – 1,46; киселинно число – най-много 1,00; разтворимост в 70% алкохол – 1:10; линалилацетат – най-малко 33 %

• притежава силни антибактериални свойства
• успокояващо действие
• обезболяващо действие
• регенерира клетките

При извличането на лавандуловото масло се получава и вторичен продукт - лавандулова вода. Това е натурален воден извлек от лавандула, отделен при дестилацията.  Тя се използва в козметиката и ароматерапията. Водата съответно е с по-слаби свойства от маслото. Прилага се по същия начин като него, особено при ухапвания от насекоми и изгаряния. Има широко приложение, като репелент, почистващо и релаксиращо действие. С нея можете да почиствате лицето, както при здрава, така и при възпалена и алергична кожа. Водата може да се използва за аромотерапия, като лапа на гърдите при сърцебиене, невроза, а също като лапа на тила при високо кръвно налягане. Естественият произход и свежият аромат, ще ви заредят и релаксират.

България е най-големият производител на лавандула за 2010 година. Последващата я страна е Франция. В Италия и Франция е установено, че се произвежда най-качественото лавандулово масло. Полученото такова в Португалия и Испания мирише на камфор - счита се за влошен аромат.

Продуктивността на един декар лавандулови насаждения е: от 300 до 400 килограма цвят и от 3 до 5 килограма лавандулово масло. Едно от ценените лавандулови масла на световния пазар е българското.

Маслото намира приложение в ароматерапията, козметиката и като лечебно средтсво. Употребата му е безопасна.

Вещества, които се съдържат в лавандулото масло: линалол, гераниол, линалилацетат, борнеол, цинеол, пинен, кумарин, камфор и други. Най-ценно от тях се оказва линалилацетатът - в граници на съдържане в маслото от 30 до 60 %.